Под стоманените подпори
„Ние сме завинаги нова генерация
С кървящи от мъка и болка очи
Знаем, че за нас няма компенсация
И повръщаме върху надеждата за по-добри дни”
Димитър Воев
Под стоманените подпори
Се полюшвам
Тихо свиркам
На себе си
Над мен е искочил
Стражът на неоновите
Покани за ново угощение
По-евтино ми се струва тук
В нестандарта
И е по-тихо от останалото
Малко е сиво
Тягостно
Но е много красиво
Тясно е
Но аз го приемам
Прегръщам го и някак си
Ставаме приятели
И делим частите си и
Остаряваме заедно
Докато смъртта ни...
Всички ли са ни забравили
Викам
Хей
Забравихте ли ни
Така наречената „нова генерация”
Какво се случи с нас
Пасем стадата си
Стрижем се
Не бръснем брадите и мустаците си и
Сме се оставили да ръждясаме
Не се прибираме в гаражите си
И стоим просто
Ръждясваме
ръждясваме...
...и хей
Казвам
Какво ни направихте
Забравихте ни
Нали
Не ни вкючихте в подялбата
Не ни нахранихте
И затова сега...
Седнал съм тука
Под стоманените подпори
И се полюшвам
Тихо свиркам на себе си
Пуша
Пия
Друсам се
Не слушам...
Какво ни направихте
Питам плачейки
Защо ни изоставихте
Да се влачим
Да падаме
Да се любим с угарките
На изтиващите ни дни
Няма да ви простим
Никога
Защото можехме да имаме
Можехме да бъдем
Да се научим да дишаме
И да мечтаем
Но не...
Никога
27.09.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
