Защото тишината може да е хубава,
единствено от приласкана обич,
когато думите ни се целуват
под рошавия купол на тополите...
ми откъсни едно перо от своя полет
и аз едно във твойта длан ще сложа
и нека пишем дълго под тополите -
небето е за птиците и хората...
И да се любим в залеза с душите си,
и аз да те прекрачвам боса -
от Ной, през всичко, до пустинята...
А ти да ме намериш своя. ...