Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
23 jun 2015, 21:37

Под зелената шапка на Времето 

  Poesía
426 0 5

Под зелената шапка на Времето

Под зелената шапка на Времето балансирам на пръсти
и протягам високо ръцете си, до небето да стигнат.
Да отхвърля от себе си бремето, извисило си ръста
над неслучени мигове, гледащи през решетки от мигли.

Бавно крача, безпътно жонглираща, несъзнато живяла,
покрай камъни хвърлени в ниското – изоставени цели.
А душата ми –  бялата, пита ме, семената  посяла,
как във времето вече отминало, цвят да никне без вчера.

Ала вчера и утре запридат се с бяла нишка във цялост
и ме връщат незрима на пътя ми, в който болката спира.
Под зелената шапка на Времето да се върна във тяло,
осъзнало, че цялото обич е и без нея умира.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??