5 abr 2018, 1:02

Подадени ръце... 

  Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre
671 2 7

Подадени ръце...

Бях заспала с отворени очи, сега съм будна със затворени очи...

 

Бях стъпкана гъсеница, огъната в пашкула си

затворена в клетка, безработна пчела с жило...

бях като човекът Уве, но без минало обичано...

без спомени и мечти, без любов, без сега и утре...

 

Бях, нещо което не съм и не познавам дори...

отвяваше ме нищото, прегръщаше ме силно...

и не ме изпускаше, но ти се появи в слънцето...

и превърна ме в пеперуда, птица, копнеж, свобода...

 

Днес съм себе си, щом сърцето ти в моето бие...

днес чувствам и знам че няма няма да ме сломят...

знам и че ако нещо пречупи частицата развалина...

ти си моята стена, изпълваш стъпките със смисъл...

 

За какво са ми силата и властта, ако съм уморена...

и не мога да ги споделя с това птиче в клетката...?!

За какво ми е тялото, ако то си няма своята душа...?

За какво ми е да живея безсмъртно без живот...?!

 

Днес сме хванати за ръце и не се изпускаме...

танцуваме всеки танц като пръв и последен...

Днес всеки миг живот озарен е от звездите...

в цветовете на лъчите ни прегръща любовта...

 

 

 

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, мила Мелани!
  • " За какво ми е тялото, ако то си няма своята душа...?
    За какво ми е да живея безсмъртно без живот...?!"
    Има за какво да се замисли човек...! Браво!
  • Благодаря ви от сърце, скъпи приятели! Хростос Воскресе! Бъдете благословени, щастливи, вдъхновени!
  • Какво по символично за голямата любов от хванатите ръце на две влюбени души.
    Хубави светли празници!
  • Сърцето ни води дори и в пустинята...
    Много е хубаво!
  • Благодаря ти от сърце, Влади! Бъди вдъхновен и щастлив!
  • Много е красиво, Лили! Поздравления!
Propuestas
: ??:??