Подадени ръце...
Подадени ръце...
Бях заспала с отворени очи, сега съм будна със затворени очи...
Бях стъпкана гъсеница, огъната в пашкула си
затворена в клетка, безработна пчела с жило...
бях като човекът Уве, но без минало обичано...
без спомени и мечти, без любов, без сега и утре...
Бях, нещо което не съм и не познавам дори...
отвяваше ме нищото, прегръщаше ме силно...
и не ме изпускаше, но ти се появи в слънцето...
и превърна ме в пеперуда, птица, копнеж, свобода...
Днес съм себе си, щом сърцето ти в моето бие...
днес чувствам и знам че няма няма да ме сломят...
знам и че ако нещо пречупи частицата развалина...
ти си моята стена, изпълваш стъпките със смисъл...
За какво са ми силата и властта, ако съм уморена...
и не мога да ги споделя с това птиче в клетката...?!
За какво ми е тялото, ако то си няма своята душа...?
За какво ми е да живея безсмъртно без живот...?!
Днес сме хванати за ръце и не се изпускаме...
танцуваме всеки танц като пръв и последен...
Днес всеки миг живот озарен е от звездите...
в цветовете на лъчите ни прегръща любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
