Бъди обятията, в които се разтапям,

когато целия ми свят се руши

Бъди сълзите, в които се потапям,

когато огънят цяла ме опустоши.

Когато на парчета рухна на земята,

ти ме направи отново цяла.

Когато мрака обгърне ми даже и душата, 

точно ти превърни я в бяла.

Бъди ми опора в тежката тъга,

а нея замени с радост нежна.

Когато на ръба съм - ти подай ръка,

разпиляните сълзи нека станат усмивка тъй прилежна.