21.08.2018 г., 14:29

Подай ми ръка

561 0 0

Бъди обятията, в които се разтапям,

когато целия ми свят се руши

Бъди сълзите, в които се потапям,

когато огънят цяла ме опустоши.

 

Когато на парчета рухна на земята,

ти ме направи отново цяла.

Когато мрака обгърне ми даже и душата, 

точно ти превърни я в бяла.

 

Бъди ми опора в тежката тъга,

а нея замени с радост нежна.

Когато на ръба съм - ти подай ръка,

разпиляните сълзи нека станат усмивка тъй прилежна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Коцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...