21 авг. 2018 г., 14:29

Подай ми ръка

562 0 0

Бъди обятията, в които се разтапям,

когато целия ми свят се руши

Бъди сълзите, в които се потапям,

когато огънят цяла ме опустоши.

 

Когато на парчета рухна на земята,

ти ме направи отново цяла.

Когато мрака обгърне ми даже и душата, 

точно ти превърни я в бяла.

 

Бъди ми опора в тежката тъга,

а нея замени с радост нежна.

Когато на ръба съм - ти подай ръка,

разпиляните сълзи нека станат усмивка тъй прилежна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Коцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...