11 feb 2009, 18:12

Подарете ми дъга!

  Poesía
1.1K 0 11
В живота срещах и радост и мъка.
Живот като на всеки от вас...
Изгарях от обич и страдах от болка,
но светлина във всичко виждах тогаз!

От годината обичах всички сезони.
И с пълни шепи грабех от тях...
От Пролетта - цъфнали клони
и желание за живот с аромат!

От Лятото - огнени страсти,
обляни от морски вълни,
под краката ми парещи пясъци,
а привечер... песента на щурци!

От Есента - пъстри килими
с топли, огнени цветове,
с аромат на грозде, готово за вино,
което да напълним чаши в специалните часове!

От Зимата - топло огнище,
стоплящо всяко сърце,
с аромат на Коледа и искри във очите,
отлитаха една подир друга годините!

Но Съдбата друго беше решила!!!
И в един нелеп инцидент...
отне ми светлината и цветовете,
отне ми радостта от всеки следващ ден!

Оттогава живея в свят от сенки
в сиво-черни цветове,
не виждам и усмивката си на детето,
не виждам как блестят очичките!

А може би сама съм си виновна?!?
Че от Живота грабех ден след ден
и превръщах всичко в спомен,
топъл, мил и съкровен!


Вече месец мина, но се моля
на Съдбата ден след ден,
да ми върне само туй, което
така нелепо ми отне!

И на вас се моля - Помогнете!!!
Подарете ми Дъга,
нарисувайте ми я със думи,
от нея да си взема цветове за моя свят!!!

11.02.2009 г.

П.С. Благодаря за оказаната ми помощ да публикувам това произведение в сайта!!!

                                                                            БЛАГОДАРЯ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емануела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Слънчо! Благодаря!
  • Вярвай миличка,вярвай.Ще бъде
  • Благодаря, Светле! Светлина си! Така стопли деня ми! Толкова боли от Самота и при това в черно-бяло!
    Благодаря ти!
  • За Вас!!!
    ...далеч над планините, дето все България на две разсичат
    лудеят пролетните ветрове. От нищо песен правят и в танци я
    увличат.Загръщат древните дъбрави с набождащ ланска шума
    златен минзухар.Но плаче облачето от небето. Сълзите ще разцъфнат!
    Идва май. Погубени в житейските ни зими, изплакани в среднощен
    словоред ще ни прегръщат спомените-рими. Ще съди случаят Човекът в теб. Една Любов, която винаги ще има корен, ще те очаква в погледа на твоето дете. И само в нея себе си открила, след милиард изплакани сълзи дъгата ще добие странна сила. Ако успееш да изгрееш... Слънцето си само Ти!
    ...!!!
  • Много благодаря, Маги! А името...това е името на дъщеря ми!
    Благодаря на всички отново!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...