Подарете ми дъга!
В живота срещах и радост и мъка.
Живот като на всеки от вас...
Изгарях от обич и страдах от болка,
но светлина във всичко виждах тогаз!
От годината обичах всички сезони.
И с пълни шепи грабех от тях...
От Пролетта - цъфнали клони
и желание за живот с аромат!
От Лятото - огнени страсти,
обляни от морски вълни,
под краката ми парещи пясъци,
а привечер... песента на щурци!
От Есента - пъстри килими
с топли, огнени цветове,
с аромат на грозде, готово за вино,
което да напълним чаши в специалните часове!
От Зимата - топло огнище,
стоплящо всяко сърце,
с аромат на Коледа и искри във очите,
отлитаха една подир друга годините!
Но Съдбата друго беше решила!!!
И в един нелеп инцидент...
отне ми светлината и цветовете,
отне ми радостта от всеки следващ ден!
Оттогава живея в свят от сенки
в сиво-черни цветове,
не виждам и усмивката си на детето,
не виждам как блестят очичките!
А може би сама съм си виновна?!?
Че от Живота грабех ден след ден
и превръщах всичко в спомен,
топъл, мил и съкровен!
Вече месец мина, но се моля
на Съдбата ден след ден,
да ми върне само туй, което
така нелепо ми отне!
И на вас се моля - Помогнете!!!
Подарете ми Дъга,
нарисувайте ми я със думи,
от нея да си взема цветове за моя свят!!!
11.02.2009 г.
П.С. Благодаря за оказаната ми помощ да публикувам това произведение в сайта!!!
БЛАГОДАРЯ!
Живот като на всеки от вас...
Изгарях от обич и страдах от болка,
но светлина във всичко виждах тогаз!
От годината обичах всички сезони.
И с пълни шепи грабех от тях...
От Пролетта - цъфнали клони
и желание за живот с аромат!
От Лятото - огнени страсти,
обляни от морски вълни,
под краката ми парещи пясъци,
а привечер... песента на щурци!
От Есента - пъстри килими
с топли, огнени цветове,
с аромат на грозде, готово за вино,
което да напълним чаши в специалните часове!
От Зимата - топло огнище,
стоплящо всяко сърце,
с аромат на Коледа и искри във очите,
отлитаха една подир друга годините!
Но Съдбата друго беше решила!!!
И в един нелеп инцидент...
отне ми светлината и цветовете,
отне ми радостта от всеки следващ ден!
Оттогава живея в свят от сенки
в сиво-черни цветове,
не виждам и усмивката си на детето,
не виждам как блестят очичките!
А може би сама съм си виновна?!?
Че от Живота грабех ден след ден
и превръщах всичко в спомен,
топъл, мил и съкровен!
Вече месец мина, но се моля
на Съдбата ден след ден,
да ми върне само туй, което
така нелепо ми отне!
И на вас се моля - Помогнете!!!
Подарете ми Дъга,
нарисувайте ми я със думи,
от нея да си взема цветове за моя свят!!!
11.02.2009 г.
П.С. Благодаря за оказаната ми помощ да публикувам това произведение в сайта!!!
БЛАГОДАРЯ!
© Емануела All rights reserved.
