Emanuela_angel (Емануела)
15 299
11 февр. 2009 г., 18:12

Подарете ми дъга! 

  Поэзия
861 0 11
В живота срещах и радост и мъка.
Живот като на всеки от вас...
Изгарях от обич и страдах от болка,
но светлина във всичко виждах тогаз!

От годината обичах всички сезони.
И с пълни шепи грабех от тях...
От Пролетта - цъфнали клони
и желание за живот с аромат!

От Лятото - огнени страсти,
обляни от морски вълни,
под краката ми парещи пясъци,
а привечер... песента на щурци!

От Есента - пъстри килими
с топли, огнени цветове,
с аромат на грозде, готово за вино,
което да напълним чаши в специалните часове!

От Зимата - топло огнище,
стоплящо всяко сърце,
с аромат на Коледа и искри във очите,
отлитаха една подир друга годините!

Но Съдбата друго беше решила!!!
И в един нелеп инцидент...
отне ми светлината и цветовете,
отне ми радостта от всеки следващ ден!

Оттогава живея в свят от сенки
в сиво-черни цветове,
не виждам и усмивката си на детето,
не виждам как блестят очичките!

А може би сама съм си виновна?!?
Че от Живота грабех ден след ден
и превръщах всичко в спомен,
топъл, мил и съкровен!

Вече месец мина, но се моля
на Съдбата ден след ден,
да ми върне само туй, което
така нелепо ми отне!

И на вас се моля - Помогнете!!!
Подарете ми Дъга,
нарисувайте ми я със думи,
от нея да си взема цветове за моя свят!!!

11.02.2009 г.

П.С. Благодаря за оказаната ми помощ да публикувам това произведение в сайта!!!

                                                                            БЛАГОДАРЯ!

© Емануела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Слънчо! Благодаря!
  • Вярвай миличка,вярвай.Ще бъде
  • Благодаря, Светле! Светлина си! Така стопли деня ми! Толкова боли от Самота и при това в черно-бяло!
    Благодаря ти!
  • За Вас!!!
    ...далеч над планините, дето все България на две разсичат
    лудеят пролетните ветрове. От нищо песен правят и в танци я
    увличат.Загръщат древните дъбрави с набождащ ланска шума
    златен минзухар.Но плаче облачето от небето. Сълзите ще разцъфнат!
    Идва май. Погубени в житейските ни зими, изплакани в среднощен
    словоред ще ни прегръщат спомените-рими. Ще съди случаят Човекът в теб. Една Любов, която винаги ще има корен, ще те очаква в погледа на твоето дете. И само в нея себе си открила, след милиард изплакани сълзи дъгата ще добие странна сила. Ако успееш да изгрееш... Слънцето си само Ти!
    ...!!!
  • Много благодаря, Маги! А името...това е името на дъщеря ми!
    Благодаря на всички отново!
  • ще бъде...ти само вярвай!
    прегръщам те с обич, мила Емануела...
    носиш прекрасно име...
  • Много благодаря Мария! Наистина...Дай Боже да стане по–скоро, че силите ми вече наистина отслабват!

    Емануела
  • Прегръдки и от мен.Твоето стихотворение ме развълнува силно.Обичам силните хора и се възхищавам на теб Емануела.Дай БОЖЕ да бъде светлина за ТЕБ.
  • Благодаря ви от името на Емануела. "Вале...благодаря...!Тани,...дано,само си викам ДАНО! БЛАГОДАРЯ ВИ !!!"
  • !!!
    Ще бъде светлина!Вярвай!
  • Емануела,подарявам ти червено-кръвта пулсираща в моето сърце за теб,синьо-ефира на моята душа за теб и бяло-надеждата,че твоята дъга ще стане отново многоцветна!!!
    Вярвай,че ще бъде така и ТОЙ ще каже-Да бъде!!!
    Прегръщам те най-искренно и нежно!!!
Предложения
: ??:??