25 nov 2007, 10:02

Подари ми криле...

1.8K 1 43

                 Подари ми криле...

 

 

Не завързвай ръцете ми с ревностни мисли,

от луната ще взема сноп лъчи, за да литна!

Дай ми вятър, простор във мен да разлисти

нежно-бели криле... и небето да стигна...

 

Дай ми волност, надежда! Но дом съгради...

С тиха вярност на гълъба бял, приласкай ме!

Обещай ми безумство и огън, слънчеви дни!

Пътя стръмен към мен намери, разгадай ме!

 

Не поглеждай очите ми с страх от обичане!

Ще отключи душата ми само смело сърце!

Спри до мене, замаян, от лудото тичане...

нека в твойта усмивка видя свойто небе...

 

 

11.11.2007 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...