Подари ми криле...
Подари ми криле...
Не завързвай ръцете ми с ревностни мисли,
от луната ще взема сноп лъчи, за да литна!
Дай ми вятър, простор във мен да разлисти
нежно-бели криле... и небето да стигна...
Дай ми волност, надежда! Но дом съгради...
С тиха вярност на гълъба бял, приласкай ме!
Обещай ми безумство и огън, слънчеви дни!
Пътя стръмен към мен намери, разгадай ме!
Не поглеждай очите ми с страх от обичане!
Ще отключи душата ми само смело сърце!
Спри до мене, замаян, от лудото тичане...
нека в твойта усмивка видя свойто небе...
11.11.2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
