25 нояб. 2007 г., 10:02

Подари ми криле...

1.8K 1 43

                 Подари ми криле...

 

 

Не завързвай ръцете ми с ревностни мисли,

от луната ще взема сноп лъчи, за да литна!

Дай ми вятър, простор във мен да разлисти

нежно-бели криле... и небето да стигна...

 

Дай ми волност, надежда! Но дом съгради...

С тиха вярност на гълъба бял, приласкай ме!

Обещай ми безумство и огън, слънчеви дни!

Пътя стръмен към мен намери, разгадай ме!

 

Не поглеждай очите ми с страх от обичане!

Ще отключи душата ми само смело сърце!

Спри до мене, замаян, от лудото тичане...

нека в твойта усмивка видя свойто небе...

 

 

11.11.2007 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...