25 нояб. 2007 г., 10:02

Подари ми криле...

1.8K 1 43

                 Подари ми криле...

 

 

Не завързвай ръцете ми с ревностни мисли,

от луната ще взема сноп лъчи, за да литна!

Дай ми вятър, простор във мен да разлисти

нежно-бели криле... и небето да стигна...

 

Дай ми волност, надежда! Но дом съгради...

С тиха вярност на гълъба бял, приласкай ме!

Обещай ми безумство и огън, слънчеви дни!

Пътя стръмен към мен намери, разгадай ме!

 

Не поглеждай очите ми с страх от обичане!

Ще отключи душата ми само смело сърце!

Спри до мене, замаян, от лудото тичане...

нека в твойта усмивка видя свойто небе...

 

 

11.11.2007 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...