На Тони
Подарявам ти думичка. Само една, омагьосана,
с нея ехото вечности звънко и дълго разказва,
вместо гребен тя реши предзимния сън. Срещу косъма
и цъфти на сланата в студената, ялова пазва.
Подарявам ти нощ, имам много и все недюлбени
с нея мракът върви и си търси до утре дружина.
Подарявам ти времето. Малко е – само за губене.
Подарявам ти стих. В полунощ може и да намина,
но не спретвай за мене вечеря. Не съм по поканите,
а не знам и дали ще намеря дома ти по тъмно.
Ако ти и нощта моя сън видите, да го хванете,
ако не, аз по кучешки кротко навън ще осъмна...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados