Подарявам ти Ада
Като тъмна сянка аз при теб ще долетя
и денем слънцето с катран ще оцветя,
за да изтръпнеш в ужас ти от мисълта:
"Колко черна след това ще е нощта?"
Съвестта ти в океан от сълзи ще се дави,
с вопли ще се буди и ще моли да забрави
как точно ти изгаряше на яростната клада
всички трепети в душата влюбена и млада!
В лабиринт от кървави реки вечно ще се луташ
и за път през него само призраци ще питаш!
Докато накрая от безсилие сам не пожелаеш,
сърцето си със собствени ръце да издълбаеш!
--
И знай тогава, че за секунда докоснал си Ада,
на който обрече сърцето ми, без капка пощада!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
