Подарявам ти Ада
Като тъмна сянка аз при теб ще долетя
и денем слънцето с катран ще оцветя,
за да изтръпнеш в ужас ти от мисълта:
"Колко черна след това ще е нощта?"
Съвестта ти в океан от сълзи ще се дави,
с вопли ще се буди и ще моли да забрави
как точно ти изгаряше на яростната клада
всички трепети в душата влюбена и млада!
В лабиринт от кървави реки вечно ще се луташ
и за път през него само призраци ще питаш!
Докато накрая от безсилие сам не пожелаеш,
сърцето си със собствени ръце да издълбаеш!
--
И знай тогава, че за секунда докоснал си Ада,
на който обрече сърцето ми, без капка пощада!
Свързани произведения
Коментари
-
Нека прости!
-
Харесах - особено финала! Поздрав!
-
много страховито и сатанински ми звучи, въпреки безпорните качества на хубав стих...
-
maistora, ако познавах лирическата героиня, щях да ти кажа дали ще се вслуша в съвета ти
... но измислените герои са просто непредвидими! Не се знае дали ще накажат или погалят
-
Страшни емоции бошуват в лрлическата.Но е добре да пренасочи енергията си в нещо общополезно.Целия свят и е крив.А слъцето е нужно на всички, ако го оцвети с катран ще има много потърпевш - всички ние!
Бих й препоръчал персонално да накаже виновника, но не е по християнски.Затова по-добре е да му прости, в някой следващ сонет!
Поздравления! -
Time for revenge!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
