Подарявам ти Ада
Като тъмна сянка аз при теб ще долетя
и денем слънцето с катран ще оцветя,
за да изтръпнеш в ужас ти от мисълта:
"Колко черна след това ще е нощта?"
Съвестта ти в океан от сълзи ще се дави,
с вопли ще се буди и ще моли да забрави
как точно ти изгаряше на яростната клада
всички трепети в душата влюбена и млада!
В лабиринт от кървави реки вечно ще се луташ
и за път през него само призраци ще питаш!
Докато накрая от безсилие сам не пожелаеш,
сърцето си със собствени ръце да издълбаеш!
--
И знай тогава, че за секунда докоснал си Ада,
на който обрече сърцето ми, без капка пощада!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
