15 dic 2007, 15:12

Подарък!

1.1K 0 4

Коприненият сняг целува
заспалата, замръзнала земя.
Шейна с децата плува
и се къпе във снега!

 

Усмивки хиляди красиви,
накичени със звездните зари.
Очакват празниците живи,
някой нещичко да им дари…

 

Притихва земята. А снежинките бели
прегръщат и пазят града си заспал.
И чупят замъци, от студ дебели,
пелена от сняг улиците е застлал...

 

Денят приближава. Снегът си вали.

А елхата сияе като огъня ярък.

Човекът става. Готов да дари

обичта си - най-хубав подарък!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • дано и за мен под елхара тази година да има обич!!
    страхотен стих!!
    прегръдки от мен
  • Толкова нежна доброта има в теб, мила, млада поетеса, стихът ти е чудесен!
  • Прекрасно написано и поднесено
    красиво стихотворение.Браво.
    с много обич за теб.
  • Безценен подарък и
    много топъл стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...