15 dic 2007, 15:12

Подарък!

1.1K 0 4

Коприненият сняг целува
заспалата, замръзнала земя.
Шейна с децата плува
и се къпе във снега!

 

Усмивки хиляди красиви,
накичени със звездните зари.
Очакват празниците живи,
някой нещичко да им дари…

 

Притихва земята. А снежинките бели
прегръщат и пазят града си заспал.
И чупят замъци, от студ дебели,
пелена от сняг улиците е застлал...

 

Денят приближава. Снегът си вали.

А елхата сияе като огъня ярък.

Човекът става. Готов да дари

обичта си - най-хубав подарък!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • дано и за мен под елхара тази година да има обич!!
    страхотен стих!!
    прегръдки от мен
  • Толкова нежна доброта има в теб, мила, млада поетеса, стихът ти е чудесен!
  • Прекрасно написано и поднесено
    красиво стихотворение.Браво.
    с много обич за теб.
  • Безценен подарък и
    много топъл стих!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...