15 дек. 2007 г., 15:12

Подарък!

1.1K 0 4

Коприненият сняг целува
заспалата, замръзнала земя.
Шейна с децата плува
и се къпе във снега!

 

Усмивки хиляди красиви,
накичени със звездните зари.
Очакват празниците живи,
някой нещичко да им дари…

 

Притихва земята. А снежинките бели
прегръщат и пазят града си заспал.
И чупят замъци, от студ дебели,
пелена от сняг улиците е застлал...

 

Денят приближава. Снегът си вали.

А елхата сияе като огъня ярък.

Човекът става. Готов да дари

обичта си - най-хубав подарък!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • дано и за мен под елхара тази година да има обич!!
    страхотен стих!!
    прегръдки от мен
  • Толкова нежна доброта има в теб, мила, млада поетеса, стихът ти е чудесен!
  • Прекрасно написано и поднесено
    красиво стихотворение.Браво.
    с много обич за теб.
  • Безценен подарък и
    много топъл стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...