12 dic 2007, 20:35

Подарък 

  Poesía
818 0 3
Подари, подари ми за коледа празна кутия.
Подари тишина, окована в картонен затвор.
Не ми давай надежда да пия,
не засаждай усмивки в проклетия двор.

Отдавна преварнах се в камък    
и сърцето ми шепне: тик-так, тик-так.
Махало отрежда ми залък по залък,
а часовникът с мен - приятел и враг.

Наред ли е всичко -
пита брашлянът по мен.
Наред е, приятелю... всичко,
наред съм, дори и сломен.

И с години чакам подарък за коледа,
кутия от парче картон.
Продължавам да чакам с думите в погледа,
"Дано, да бъде следващата коледа."

© Васил Кисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??