Подарък
Подари, подари ми за коледа празна кутия.
Подари тишина, окована в картонен затвор.
Не ми давай надежда да пия,
не засаждай усмивки в проклетия двор.
Отдавна преварнах се в камък
и сърцето ми шепне: тик-так, тик-так.
Махало отрежда ми залък по залък,
а часовникът с мен - приятел и враг.
Наред ли е всичко -
пита брашлянът по мен.
Наред е, приятелю... всичко,
наред съм, дори и сломен.
И с години чакам подарък за коледа,
кутия от парче картон.
Продължавам да чакам с думите в погледа,
"Дано, да бъде следващата коледа."
Подари тишина, окована в картонен затвор.
Не ми давай надежда да пия,
не засаждай усмивки в проклетия двор.
Отдавна преварнах се в камък
и сърцето ми шепне: тик-так, тик-так.
Махало отрежда ми залък по залък,
а часовникът с мен - приятел и враг.
Наред ли е всичко -
пита брашлянът по мен.
Наред е, приятелю... всичко,
наред съм, дори и сломен.
И с години чакам подарък за коледа,
кутия от парче картон.
Продължавам да чакам с думите в погледа,
"Дано, да бъде следващата коледа."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Кисов Всички права запазени
