12.12.2007 г., 20:35 ч.

Подарък 

  Поезия
812 0 3
Подари, подари ми за коледа празна кутия.
Подари тишина, окована в картонен затвор.
Не ми давай надежда да пия,
не засаждай усмивки в проклетия двор.

Отдавна преварнах се в камък    
и сърцето ми шепне: тик-так, тик-так.
Махало отрежда ми залък по залък,
а часовникът с мен - приятел и враг.

Наред ли е всичко -
пита брашлянът по мен.
Наред е, приятелю... всичко,
наред съм, дори и сломен.

И с години чакам подарък за коледа,
кутия от парче картон.
Продължавам да чакам с думите в погледа,
"Дано, да бъде следващата коледа."

© Васил Кисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??