кумеца (Румен Ченков)
399 1922
15 nov 2005, 20:36

ПОДАРЪК 

  Poesía
1005 0 9

ПОДАРЪК

 

Събирах в шепи утринна роса,

да я превърна в бисери красиви,

но ти не вярваш в чудеса

и красотата й се скрива.

 

Помолих Слънцето, да ти даде

от своята одежда златоткана,

но каза ти, че съм дете

и то зад облаци застана.

 

Отидох си, за да ти дам

частица щастие, любима.  

Ти каза ми, че аз си знам,

усмихна се и… друг те има.

2005-11-15

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??