ПОДАРЪК
ПОДАРЪК
Събирах в шепи утринна роса,
да я превърна в бисери красиви,
но ти не вярваш в чудеса
и красотата й се скрива.
Помолих Слънцето, да ти даде
от своята одежда златоткана,
но каза ти, че съм дете
и то зад облаци застана.
Отидох си, за да ти дам
частица щастие, любима.
Ти каза ми, че аз си знам,
усмихна се и… друг те има.
2005-11-15
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
