Nov 15, 2005, 8:36 PM
ПОДАРЪК
ПОДАРЪК
Събирах в шепи утринна роса,
да я превърна в бисери красиви,
но ти не вярваш в чудеса
и красотата й се скрива.
Помолих Слънцето, да ти даде
от своята одежда златоткана,
но каза ти, че съм дете
и то зад облаци застана.
Отидох си, за да ти дам
частица щастие, любима.
Ти каза ми, че аз си знам,
усмихна се и… друг те има.
2005-11-15
© Румен Ченков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави, Румене!
-
Наистина е прекрасно!
-
Точно така, щом обичаш някого трябва да му дадеш шанса да бъде щастлив, а не да го оковеш за себе си. Трябва да си много широко скроен, обаче, за да мислиш по този начин. Поздравявам те, прекрасен стих!
-
Според мен чудесно,макар и много тъжно.
-
Хареса ми и на мен
-
Много е хубаво, Румен!
-
Щом не е с теб,значи не е била твоя и няма за какво да съжаляваш.
-
И на мен ми харесва.Понякога наистина трябва да предотстъпим мястото си на някой-друг,за да е щастлив,този който обичаме.
-
Благодаря ти! Старая се.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
