ПОДАРЪК

Poetry

1.2K 0 9

ПОДАРЪК

Събирах в шепи утринна роса,

да я превърна в бисери красиви,

но ти не вярваш в чудеса

и красотата й се скрива.

Помолих Слънцето, да ти даде

от своята одежда златоткана,

но каза ти, че съм дете

и то зад облаци застана.

Отидох си, за да ти дам

частица щастие, любима.

Ти каза ми, че аз си знам,

усмихна се и… друг те има.

2005-11-15

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Поздрави, Румене!

2007-08-15T09:48:45+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Наистина е прекрасно!

2007-01-04T17:50:44+02:00
Дора (Дорика Цачева)

Точно така, щом обичаш някого трябва да му дадеш шанса да бъде щастлив, а не да го оковеш за себе си. Трябва да си много широко скроен, обаче, за да мислиш по този начин. Поздравявам те, прекрасен стих!

2005-11-18T10:40:06+02:00
dobrodan (Димитър Каранджов)

Според мен чудесно,макар и много тъжно.

2005-11-17T23:44:16+02:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Хареса ми и на мен

2005-11-17T21:53:20+02:00