26 oct 2011, 22:06

Подарък

  Poesía
952 0 4

Подарък

 

 Половин век - достатъчно време,

 да останеш невръстно дете;

 страха за ръка да поемеш -

 залитнеш ли - да те подпре.

 

 И даже успяваш навярно

 стрелките за миг да поспреш;

 и грешно не вземаш за вярно;

 и без да ядеш, пак растеш.

 

 Наесен пък, вместо да виждаш

 тъга в листопадната жар,

 носа си нахално зазиждаш -

 следлетен житейски комар.

 

 И сигурно вече започва

 векът посивял да личи,

 но нямаш ли срок за просрочване,

 усмихнат отваряй очи.

 

За здравето на тати

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...