26 окт. 2011 г., 22:06

Подарък

951 0 4

Подарък

 

 Половин век - достатъчно време,

 да останеш невръстно дете;

 страха за ръка да поемеш -

 залитнеш ли - да те подпре.

 

 И даже успяваш навярно

 стрелките за миг да поспреш;

 и грешно не вземаш за вярно;

 и без да ядеш, пак растеш.

 

 Наесен пък, вместо да виждаш

 тъга в листопадната жар,

 носа си нахално зазиждаш -

 следлетен житейски комар.

 

 И сигурно вече започва

 векът посивял да личи,

 но нямаш ли срок за просрочване,

 усмихнат отваряй очи.

 

За здравето на тати

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...