26.10.2011 г., 22:06

Подарък

950 0 4

Подарък

 

 Половин век - достатъчно време,

 да останеш невръстно дете;

 страха за ръка да поемеш -

 залитнеш ли - да те подпре.

 

 И даже успяваш навярно

 стрелките за миг да поспреш;

 и грешно не вземаш за вярно;

 и без да ядеш, пак растеш.

 

 Наесен пък, вместо да виждаш

 тъга в листопадната жар,

 носа си нахално зазиждаш -

 следлетен житейски комар.

 

 И сигурно вече започва

 векът посивял да личи,

 но нямаш ли срок за просрочване,

 усмихнат отваряй очи.

 

За здравето на тати

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...