10 oct 2006, 0:30

Подаръка 

  Poesía
790 0 2
Мога да правя всичко,когато те няма.
Мога да се смея,но не заради теб.
Мога да живея,но не за теб.
Ти си само спомен
Превърна се в лъжа,от която боли.
Но аз ще продължа,ако трябва
дори да се влача от болка.
Можех да те обичам вечно
Можех всичко,защото имах теб
Ала и това е поредната лъжа
Дали можеше още?
Един ден ще те застигне
моята болка и чак тогава
ще разбереш сълзите,които не видя,
сърцето,което уби,
душата,коята вече не те обича,
и омразата към спомена за теб.
Знам няма да усетиш нищо,
ала ако наистина е така
то твоят живот вече
не струва нищо.
И ако дори и тогава
не трепне нищо в теб,
то мъртвата ти душа
ще бъде най-красивата награда
за сърцето което вече не тупти...

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих,но не е в стила ти-ти пишеш за чувствата,а не си струва да подържаш такива емоции-той не заслужава и искрица от твоя плам,скъпа!
  • Тъжно е и малко жестоко.
    Ако не е само стих,освободи се от това чувство.

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??