10.10.2006 г., 0:30

Подаръка

1.1K 0 2
Мога да правя всичко,когато те няма.
Мога да се смея,но не заради теб.
Мога да живея,но не за теб.
Ти си само спомен
Превърна се в лъжа,от която боли.
Но аз ще продължа,ако трябва
дори да се влача от болка.
Можех да те обичам вечно
Можех всичко,защото имах теб
Ала и това е поредната лъжа
Дали можеше още?
Един ден ще те застигне
моята болка и чак тогава
ще разбереш сълзите,които не видя,
сърцето,което уби,
душата,коята вече не те обича,
и омразата към спомена за теб.
Знам няма да усетиш нищо,
ала ако наистина е така
то твоят живот вече
не струва нищо.
И ако дори и тогава
не трепне нищо в теб,
то мъртвата ти душа
ще бъде най-красивата награда
за сърцето което вече не тупти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих,но не е в стила ти-ти пишеш за чувствата,а не си струва да подържаш такива емоции-той не заслужава и искрица от твоя плам,скъпа!
  • Тъжно е и малко жестоко.
    Ако не е само стих,освободи се от това чувство.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...