10.10.2006 г., 0:30

Подаръка

1.1K 0 2
Мога да правя всичко,когато те няма.
Мога да се смея,но не заради теб.
Мога да живея,но не за теб.
Ти си само спомен
Превърна се в лъжа,от която боли.
Но аз ще продължа,ако трябва
дори да се влача от болка.
Можех да те обичам вечно
Можех всичко,защото имах теб
Ала и това е поредната лъжа
Дали можеше още?
Един ден ще те застигне
моята болка и чак тогава
ще разбереш сълзите,които не видя,
сърцето,което уби,
душата,коята вече не те обича,
и омразата към спомена за теб.
Знам няма да усетиш нищо,
ала ако наистина е така
то твоят живот вече
не струва нищо.
И ако дори и тогава
не трепне нищо в теб,
то мъртвата ти душа
ще бъде най-красивата награда
за сърцето което вече не тупти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих,но не е в стила ти-ти пишеш за чувствата,а не си струва да подържаш такива емоции-той не заслужава и искрица от твоя плам,скъпа!
  • Тъжно е и малко жестоко.
    Ако не е само стих,освободи се от това чувство.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...