5 sept 2019, 15:07

Подкова за късмет

2.3K 9 24

В гората припкал си сатирът Страти

от племето рогати и космати.

Започвал на ,,Шушана" нов куплет,

но блеснала подкова там, отпред.

 

,,Тук някакъв табун навярно броди.

Какъв късмет, о Зевсе, ме споходи!

Ще срещна страстна нимфа още днес.

Надушвам феромони като пес!"

 

Но ето, че по прашната пътека

показал се, куцукайки полека,

с одряман вид кентавърът Страхил.

Извикал той: ,,Я, ти си я открил!

 

При мен е ситуацията гадна.

Подковата китайска е и падна.

Така се скапа целият ми ден!

Подай ми я, ще съм ти задължен!"

 

Отвърнал Страти: ,,О, не! Съжалявам!

Намерих си я и не си я давам.

От днес ще ми е като талисман,

че среща имам с нимфите по план."

 

,,Послушай ме, кентавърката Мича,

да знаеш, че мъжагите обича.

Подковата ми ако ти дадеш,

какво е то жена, ще разбереш.

 

Прекрасна е, разюздана и дива.

Опашката и колко е игрива...

Косите и са буен водопад.

А как изглежда само тя отзад!"

Настръхнал Страти щом дочул за Мича.

,,Ах, работата май че се опича!"

,,Съгласен съм. Купонът ще е як!"

Страхил изчезнал в облак прахоляк.

 

Изсипал се смях сякаш от камбанка.

От храстите излязла нимфа Станка.

,,Е, Страти, ти безкрайно тъп си бил!

Как може да се вържеш на Страхил!?

 

Че тази полукранта Мича дири

да срита похотливите сатири.

Погледне ли те – вече си прострян.

Дори бълхите ти ще идат зян."

 

Несвършила тирадата си Станка

и Страти изпарил се като сянка.

,,Не, нямам – казал Ерос – аз вина!

О, ревност, твойто име е жена!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Vasil Ivanov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...