5 сент. 2019 г., 15:07

Подкова за късмет

2.3K 9 24

В гората припкал си сатирът Страти

от племето рогати и космати.

Започвал на ,,Шушана" нов куплет,

но блеснала подкова там, отпред.

 

,,Тук някакъв табун навярно броди.

Какъв късмет, о Зевсе, ме споходи!

Ще срещна страстна нимфа още днес.

Надушвам феромони като пес!"

 

Но ето, че по прашната пътека

показал се, куцукайки полека,

с одряман вид кентавърът Страхил.

Извикал той: ,,Я, ти си я открил!

 

При мен е ситуацията гадна.

Подковата китайска е и падна.

Така се скапа целият ми ден!

Подай ми я, ще съм ти задължен!"

 

Отвърнал Страти: ,,О, не! Съжалявам!

Намерих си я и не си я давам.

От днес ще ми е като талисман,

че среща имам с нимфите по план."

 

,,Послушай ме, кентавърката Мича,

да знаеш, че мъжагите обича.

Подковата ми ако ти дадеш,

какво е то жена, ще разбереш.

 

Прекрасна е, разюздана и дива.

Опашката и колко е игрива...

Косите и са буен водопад.

А как изглежда само тя отзад!"

Настръхнал Страти щом дочул за Мича.

,,Ах, работата май че се опича!"

,,Съгласен съм. Купонът ще е як!"

Страхил изчезнал в облак прахоляк.

 

Изсипал се смях сякаш от камбанка.

От храстите излязла нимфа Станка.

,,Е, Страти, ти безкрайно тъп си бил!

Как може да се вържеш на Страхил!?

 

Че тази полукранта Мича дири

да срита похотливите сатири.

Погледне ли те – вече си прострян.

Дори бълхите ти ще идат зян."

 

Несвършила тирадата си Станка

и Страти изпарил се като сянка.

,,Не, нямам – казал Ерос – аз вина!

О, ревност, твойто име е жена!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vasil Ivanov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...