5 сент. 2019 г., 15:07

Подкова за късмет

2.3K 9 24

В гората припкал си сатирът Страти

от племето рогати и космати.

Започвал на ,,Шушана" нов куплет,

но блеснала подкова там, отпред.

 

,,Тук някакъв табун навярно броди.

Какъв късмет, о Зевсе, ме споходи!

Ще срещна страстна нимфа още днес.

Надушвам феромони като пес!"

 

Но ето, че по прашната пътека

показал се, куцукайки полека,

с одряман вид кентавърът Страхил.

Извикал той: ,,Я, ти си я открил!

 

При мен е ситуацията гадна.

Подковата китайска е и падна.

Така се скапа целият ми ден!

Подай ми я, ще съм ти задължен!"

 

Отвърнал Страти: ,,О, не! Съжалявам!

Намерих си я и не си я давам.

От днес ще ми е като талисман,

че среща имам с нимфите по план."

 

,,Послушай ме, кентавърката Мича,

да знаеш, че мъжагите обича.

Подковата ми ако ти дадеш,

какво е то жена, ще разбереш.

 

Прекрасна е, разюздана и дива.

Опашката и колко е игрива...

Косите и са буен водопад.

А как изглежда само тя отзад!"

Настръхнал Страти щом дочул за Мича.

,,Ах, работата май че се опича!"

,,Съгласен съм. Купонът ще е як!"

Страхил изчезнал в облак прахоляк.

 

Изсипал се смях сякаш от камбанка.

От храстите излязла нимфа Станка.

,,Е, Страти, ти безкрайно тъп си бил!

Как може да се вържеш на Страхил!?

 

Че тази полукранта Мича дири

да срита похотливите сатири.

Погледне ли те – вече си прострян.

Дори бълхите ти ще идат зян."

 

Несвършила тирадата си Станка

и Страти изпарил се като сянка.

,,Не, нямам – казал Ерос – аз вина!

О, ревност, твойто име е жена!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vasil Ivanov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...