Подлезът на любовта

Ще минеш ли пО някой подлез
пак, облечена в Бяло?
Отдолу ще пресИчам аз, по залез,
със сърце за тебе замеЧтано.

С косите, Алено омайни,
Миришещи на късна есен,
с усмивка, женсТвено безкрайна,
ще бъда пак по теб унЕсен.

Очите, блясък на зората,
събран в тях е раят земен.
Нежно галят ми душата,
сякаш като за последно.

Стъпките ти водят ме към рая,
божествено създание - Любов.
Влюбен в мечтата, аз блуждая,
не чувам съзнателния зов.

Пак се будя от теб замръзнал,
пак в съня съм те съзрял.
Раните си сам аз ще превържа,
но ето - нов ден е изгрял.

Да пием за любовта несподелена
за болката и мъката, и нас.
Че щом любовта на две е разделена,
двете половини нося аз.

Надежда бледа ми остана,
едно-едничко щастие за мен.
В съня ми любовта желана
е миг от двама споделен.