Подминах те

glusheva (Даниела )
42 2

17 nov 2008, 7:44

Poesía » De amor

631 0 2

Подминах те

Протегнах длан напред,

а защо не те докоснах -

прегърнах самотата,

защо ли не докоснах теб?

Подминах те, а беше там -

усмихваше се, чакаше ме,

а аз отминах те бързо

и прегърнах нищото вместо теб.

Ти остана там, усмихнат,тих

като сянка през която преминавам,

непокътнат и неподвижен,

дори не се намръщи.

Подминах и тогава те видях,

подминах те и тогава те усетих,

и в прегръдката на нищото

те потърсих, но ти бе сянка.

Сянка от сияние на слепота

подминала докосването нежно -

отвела ни във самота,

в прегръдката на тишината.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sorbus (Пенко Пенков)

2008-11-23T23:09:06+02:00

Оправи пунктоацията! Онези неща, дето им казват препинателни знаци... От това стихотворението ти само би спечелило.
feia (Вилдан Сефер)

2008-11-17T14:00:15+02:00

Когато загубим някого, тогава разбираме колко ни е бил нужен... Поздрав, Даниела!