glusheva (Даниела )
42 2
17.11.2008 г., 7:44 ч.

Подминах те 

  Поезия » Любовна
687 0 2

Подминах те

 

Протегнах длан напред,

а защо не те докоснах -

прегърнах самотата,

защо ли не докоснах теб?

Подминах те, а беше там -

усмихваше се, чакаше ме,

а аз отминах те бързо

и прегърнах нищото вместо теб.

Ти остана там, усмихнат,тих

като сянка през която преминавам,

непокътнат и неподвижен,

дори не се намръщи.

Подминах и тогава те видях,

подминах те и тогава те усетих,

и в прегръдката на нищото

те потърсих, но ти бе сянка.

Сянка от сияние на слепота

подминала докосването нежно -

отвела ни във самота,

в прегръдката на тишината.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оправи пунктоацията! Онези неща, дето им казват препинателни знаци... От това стихотворението ти само би спечелило.
  • Когато загубим някого, тогава разбираме колко ни е бил нужен... Поздрав, Даниела!
Предложения
: ??:??