Подминах те
842
0
2
Подминах те
Протегнах длан напред,
а защо не те докоснах -
прегърнах самотата,
защо ли не докоснах теб?
Подминах те, а беше там -
усмихваше се, чакаше ме,
а аз отминах те бързо
и прегърнах нищото вместо теб.
Ти остана там, усмихнат,тих
като сянка през която преминавам,
непокътнат и неподвижен,
дори не се намръщи.
Подминах и тогава те видях,
подминах те и тогава те усетих,
и в прегръдката на нищото
те потърсих, но ти бе сянка.
Сянка от сияние на слепота
подминала докосването нежно -
отвела ни във самота,
в прегръдката на тишината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
