Приемам със усмивка всички думи
примесени с обиди, гняв и укор.
На злобата отвръщам ви със рими,
които стрелят не в гръб и от упор.
Прощавам всяка груба нетактичност,
нахълтала в света ми до половина.
Поръсвам я ту с доза ироничност,
ту с поглед, конкуриращ се с лавина.
Но... пак ви се усмихвам. Ей така,
напук на тази ваша завист пуста.
Не може да убие глупостта
душата ми, преливаща от чувства.
Но не от тези дето се римуват
със саждите в сърцата ви заспали...
Снабдете се с любов! (Не се купува!)
Че току виж сте се... самоизяли.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados