Прилича на Любов, нали,
това което ни събира и разделя?
Над него се изсипва сняг.
Заприда го небесната къделя.
И ето- всичко побеля.
От старост и от скука.
Каручката сменихме със шейна-
наложи се и взехме си поука.
А шалът ни - въже от тишина-
притиска въздуха в кристалната решетка.
Блести замръзналата светлина,
но няма как да стопли всяка клетка.