Прилича на Любов, нали,
това което ни събира и разделя?
Над него се изсипва сняг.
Заприда го небесната къделя.
И ето- всичко побеля.
От старост и от скука.
Каручката сменихме със шейна-
наложи се и взехме си поука.
А шалът ни - въже от тишина-
притиска въздуха в кристалната решетка.
Блести замръзналата светлина,
но няма как да стопли всяка клетка.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up