3 ago 2008, 10:28

Подобно

  Poesía
593 0 7

Превърнах се в подобие
на сянка.
Подобно сянката на някакво
дърво,
с прегризан корен.
Без плът и кръв,
но с мъничко душа
- все още...
От нея малко ми остана.
Раздавах я.

Във този си живот,

но ... няма свършване.

В замяна - грешен ход...
Докато...все те търсех.
Във търсене света ти преобърнах.
А моя ли?!
Не. Не бързам.
Че моя свят и без това
отдавна го разпънаха -
на кръст.
И после ли?!
За после ми запазиха местенце -
в ... Ада.
Там , казват,
ще прекарам другия остатък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...