И не, тя не е
на Андерсен кибритопродавачката,
а – на пияния мъж подпалвачката.
Когато той гори, а тя замръзва,
и с огън, огъня загася.
Подпалва клечка, бяга, и предпочита на улицата мрака,
от колкото да е на нейния мъж жената.
Но болката от студ винаги ѝ е отивала
и значение няма де ще мръзне –
дали у тях или у затвора.
Нали все пак той тъй пламенно гореше –
от жени, от вино, от яд. ...