28 ago 2014, 21:19

Подранила е есента ми

  Poesía » Otra
471 0 1

Събуждам се от есенния хлад,

прокраднал се потайно през прозореца

и мушнал се под мойто одеало.

 

В очите ми проблесва тъжно слънцето,

и то е отчуждено като хората -

донася края на едно начало.

 

Красива живопис е изрисувала

на подранилата есен ръката,

която след малко изпраща и първото ято.

 

И времето идва за мойто пътуване,

да бродя през вятъра, прекършил житата

и ето, отива си вече моето лято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...