Събуждам се от есенния хлад,
прокраднал се потайно през прозореца
и мушнал се под мойто одеало.
В очите ми проблесва тъжно слънцето,
и то е отчуждено като хората -
донася края на едно начало.
Красива живопис е изрисувала
на подранилата есен ръката,
която след малко изпраща и първото ято.
И времето идва за мойто пътуване,
да бродя през вятъра, прекършил житата
и ето, отива си вече моето лято.