3 may 2010, 13:38  

Подсказване

887 0 3

Приятелю,
на пресекулки
възпирай своя дъх,
когато заговориш,
очите си
към мене насочи,
ръката ми хвани
от китката нагоре.

Не спирай трепета
в гласа си,
наклони главата си
към рамото ми,
тонa понижи,
така, че да те чува
само обицата ми.

И ако сложа
деликатно длан
на твоето коляно,
че те приемам
в моето съзнание
ще знаем двамата.

 

 

Публикувано във в-к Уикенд 27 април - 3 март 2019.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...