Приятелю,
на пресекулки
възпирай своя дъх,
когато заговориш,
очите си
към мене насочи,
ръката ми хвани
от китката нагоре.
Не спирай трепета
в гласа си,
наклони главата си
към рамото ми,
тонa понижи,
така, че да те чува
само обицата ми.
И ако сложа
деликатно длан
на твоето коляно,
че те приемам
в моето съзнание
ще знаем двамата.
Публикувано във в-к Уикенд 27 април - 3 март 2019.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
