3 мая 2010 г., 13:38  

Подсказване

888 0 3

Приятелю,
на пресекулки
възпирай своя дъх,
когато заговориш,
очите си
към мене насочи,
ръката ми хвани
от китката нагоре.

Не спирай трепета
в гласа си,
наклони главата си
към рамото ми,
тонa понижи,
така, че да те чува
само обицата ми.

И ако сложа
деликатно длан
на твоето коляно,
че те приемам
в моето съзнание
ще знаем двамата.

 

 

Публикувано във в-к Уикенд 27 април - 3 март 2019.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...