3 sept 2014, 11:12  

Подслон

810 0 0

Страхът намери подслон
при мен,
приседна тихо след най-тежката буря.
И въпреки че беше студен,
не направих нищо за да го отритна.

 В слънчевите дни - незабележим!
Превърна се във враг.
Небето изпишеше ли облак, дори един,
знаех, ще поиска още,
щом настъпи мрак...

Посветен в ролята
на предател.
Дъждът оставеше ли мириса си.
Намираше начин да проникне през бронята,
която бях си изградил.

Избутва ме бавно, знае,
че нямам воля.
Каза ми, че онази буря била е чужда,
ала следващата ще е моя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Ламбева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...