3 sept 2014, 11:12  

Подслон

807 0 0

Страхът намери подслон
при мен,
приседна тихо след най-тежката буря.
И въпреки че беше студен,
не направих нищо за да го отритна.

 В слънчевите дни - незабележим!
Превърна се във враг.
Небето изпишеше ли облак, дори един,
знаех, ще поиска още,
щом настъпи мрак...

Посветен в ролята
на предател.
Дъждът оставеше ли мириса си.
Намираше начин да проникне през бронята,
която бях си изградил.

Избутва ме бавно, знае,
че нямам воля.
Каза ми, че онази буря била е чужда,
ала следващата ще е моя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Ламбева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...