Подслон
808
0
0
Страхът намери подслон
при мен,
приседна тихо след най-тежката буря.
И въпреки че беше студен,
не направих нищо за да го отритна.
В слънчевите дни - незабележим!
Превърна се във враг.
Небето изпишеше ли облак, дори един,
знаех, ще поиска още,
щом настъпи мрак...
Посветен в ролята
на предател.
Дъждът оставеше ли мириса си.
Намираше начин да проникне през бронята,
която бях си изградил.
Избутва ме бавно, знае,
че нямам воля.
Каза ми, че онази буря била е чужда,
ала следващата ще е моя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пенка Ламбева Все права защищены
