3 сент. 2014 г., 11:12  

Подслон

805 0 0

Страхът намери подслон
при мен,
приседна тихо след най-тежката буря.
И въпреки че беше студен,
не направих нищо за да го отритна.

 В слънчевите дни - незабележим!
Превърна се във враг.
Небето изпишеше ли облак, дори един,
знаех, ще поиска още,
щом настъпи мрак...

Посветен в ролята
на предател.
Дъждът оставеше ли мириса си.
Намираше начин да проникне през бронята,
която бях си изградил.

Избутва ме бавно, знае,
че нямам воля.
Каза ми, че онази буря била е чужда,
ала следващата ще е моя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...