Защо пък аз да не взема
да създам една поема,
стихоплетство да тренирам
и чувства да разконсервирам?
Скалъпих я за ден, за два,
едва прохождаше, едва,
а иска в ,,Свети Откровения"
да учи в първо отделение !
,,Добре - и казах - ще те пратя,
там всички са ми като братя!"
Като татко на ученичка
казах и да е добричка!
Но щом във сайта тя постъпи,
започна нещо да се цупи.
Че никой май не я познава,
а малко още и остава.
Прозорецът и ще затворят,
не искат с нея да говорят!
И аз като баща грижовен
във тоз момент съдбовен
реших да и помогна малко,
но стана то пък много жалко!
Написах два-три коментара
получи няколко шамара!
Върнах си я пак обратно!
Повтарям и го многократно!
,,На училище? Къде? Ти?
Там са рожби на поети!
Знаеш, аз съм селски даскал,
май че малко съм те пляскал.
Че си малка, казах вчера,
стой си тука във тефтера!''
© Исмаил Али Todos los derechos reservados
Поздрав!