3.12.2013 г., 20:33

Поема

877 0 8

Защо пък аз да не взема 

да създам една поема,

 

стихоплетство да тренирам

и чувства да разконсервирам?

 

Скалъпих я за ден, за два,

едва прохождаше, едва,

 

а иска в ,,Свети Откровения"

да учи в първо отделение !

 

,,Добре - и казах - ще те пратя,

там всички са ми като братя!"

 

Като татко на ученичка

казах и да е добричка!

 

Но щом във сайта тя постъпи,

започна нещо да се цупи.

 

Че никой май не я познава,

а малко още и остава.

 

Прозорецът и ще затворят,

не искат с нея да говорят!

 

И аз като баща грижовен

във тоз момент съдбовен

 

реших да и помогна малко,

но стана то пък много жалко!

 

Написах два-три коментара

получи няколко шамара!

 

Върнах си я пак обратно!

Повтарям и го многократно!

 

,,На училище? Къде? Ти?

Там са рожби на поети!

 

Знаеш, аз съм селски даскал,

май че малко съм те пляскал.

 

Че си малка, казах вчера,

стой си тука във тефтера!''

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха ха ха... дори рап да е - хубаво е, усмихва и провокира
    Поздрав!
  • Аз пък таз поема,
    при сърце ще си я взема!

    Щото писана е от душа,
    истината казва тя!

    Поемата излязла от тефтера,
    забърка пак поетите в афера!
  • Пламене,благодаря ти ! Славяна,с риск да подхраня иронията ти ,благодаря и на теб!
  • StrikingFeather (Славяна ), недей заплашва с Бойко Борисов - много си е добре поемата!
    Поздравления, Plamen-Ognqnov (Исмаил Али), за хубавата поема!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...