3.12.2013 г., 20:33

Поема

878 0 8

Защо пък аз да не взема 

да създам една поема,

 

стихоплетство да тренирам

и чувства да разконсервирам?

 

Скалъпих я за ден, за два,

едва прохождаше, едва,

 

а иска в ,,Свети Откровения"

да учи в първо отделение !

 

,,Добре - и казах - ще те пратя,

там всички са ми като братя!"

 

Като татко на ученичка

казах и да е добричка!

 

Но щом във сайта тя постъпи,

започна нещо да се цупи.

 

Че никой май не я познава,

а малко още и остава.

 

Прозорецът и ще затворят,

не искат с нея да говорят!

 

И аз като баща грижовен

във тоз момент съдбовен

 

реших да и помогна малко,

но стана то пък много жалко!

 

Написах два-три коментара

получи няколко шамара!

 

Върнах си я пак обратно!

Повтарям и го многократно!

 

,,На училище? Къде? Ти?

Там са рожби на поети!

 

Знаеш, аз съм селски даскал,

май че малко съм те пляскал.

 

Че си малка, казах вчера,

стой си тука във тефтера!''

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха ха ха... дори рап да е - хубаво е, усмихва и провокира
    Поздрав!
  • Аз пък таз поема,
    при сърце ще си я взема!

    Щото писана е от душа,
    истината казва тя!

    Поемата излязла от тефтера,
    забърка пак поетите в афера!
  • Пламене,благодаря ти ! Славяна,с риск да подхраня иронията ти ,благодаря и на теб!
  • StrikingFeather (Славяна ), недей заплашва с Бойко Борисов - много си е добре поемата!
    Поздравления, Plamen-Ognqnov (Исмаил Али), за хубавата поема!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....