ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 4

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

От всичките сестри и братя,

баща ми се родил най-млад,

и от това по-късно патил,

макар на всички , че бил брат…

На дядо Слав му провървяло,

и той натрупал някой лев.

На старата ни къща спрял се

и заградил той нова с кеф.

Но знаеш често тъй се случва,

когато всичко ти е в ред,

зъбата кучка се окучва,

и ти оставаш без късмет!

И тъй решил бил дядо Слави,

нов дом за всички да строи,

и разни теркове заправил,

мечтата си да сътвори.

Изпратил коли и колари,

да пазарят от Хаджалес,

нещата вкупом да докарат,

тъй както прави ме и днес.

Но щом коларите изпратил,

дошъл от нищото – инфаркт!

И Господ  ангел му  изпратил,

Макар, че дядо ми бил  млад!

Баща ми бил невръстен още,

но взел съдбата на сирак!

Забравил грижите, разкоша…

Объркало се всички пак!

Той бил едва на единайсет,

дете  което да расте,

какво в душата му е ,знай се!

Щом мъката се  на тресе!

След време в Пловдив бил записан…

Но учил там  година-две!

За селянин си бил орисан

и нивите си да оре…

Дошъл си нещо да запази,

от много братя и сестри

и тръгнал селска кал да гази,

от късна доба, до зори!

Той затова не се доучил.

Дошъл  грабежите да спре!

Той своя дял  тук си получил,

и с  всички да се разбере…

Баба давала на синовете,

каквото може да даде,

имането от вековете,

раздавала тя  без да се спре.

Направила на всички къщи…

Платила и за занаят.

Те  станали мъже могъщи,

напук на малкия си брат!

!И тъй след Митата и Момча,

той тръгнал в дългите бразди,

макар  да бил все още момче,

видял по сред бел ден звезди!

И от неопитност  и преумора,

 той бил от треска поразен…

Но го спасили близки хора.

Това ми казаха  на мен.

… Той станал селското ергенче.

И партия с добър имот.

Напивал момините менци,

тъй както прави цял народ.